Чудотворната икона на света Богородица от Бачковската обител дарява с рожба бездетните и изцерява със силата на вярата болните. Това гласи поверието, предавано от уста на уста от векове. По традиция на втория ден от Великден иконата се изнася за литийното шествие на предварително подготвена носилка, украсена с венец от свежи цветя. Близо 6 километра стотици богомолци вчера пренесоха на ръце чудотворната икона от Бачковската света обител до местността Клувията.
Преди да бъде изнесена за литийното шествие, хората се редиха търпеливо на дълги опашки пред храма в манастирския двор. Чудотворната икона е поставена вдясно от входа на черквата. Поверието гласи, че самата света Богородица е пожелала да остане в обителта преди стотици години само ако й бъде отредено специално място на входа.
Поверието гласи, че иконата „прелетяла" до местността Клувията от грузински манастир, където не била на почит. Пристигането й било ознаменувано с огън, който не палел и не горял. На мястото, където се „приземила", бликнал извор с лековита вода. Две пастирчета съзерцавали три нощи негаснещите пламъци и отишли да видят какъв е този огън. Така открили чудотворната икона. Децата съобщили за откритието си в манастира, където монасите я пренесли с литийно шествие. Поставили я на иконостаса, но на сутринта мястото й било празно. Иконата се върнала в местността Клувията. Един от монасите сънувал Божията майка, която му казала, че ще остане в манастира, ако на Великден я отнасят до местността Клувията. Така се родила легендата, а литийното шествие на втория ден от Великден от години се изпълнява по един и същи начин.
Монитор, 06.04.2010, стр.11
Преди да бъде изнесена за литийното шествие, хората се редиха търпеливо на дълги опашки пред храма в манастирския двор. Чудотворната икона е поставена вдясно от входа на черквата. Поверието гласи, че самата света Богородица е пожелала да остане в обителта преди стотици години само ако й бъде отредено специално място на входа.
Поверието гласи, че иконата „прелетяла" до местността Клувията от грузински манастир, където не била на почит. Пристигането й било ознаменувано с огън, който не палел и не горял. На мястото, където се „приземила", бликнал извор с лековита вода. Две пастирчета съзерцавали три нощи негаснещите пламъци и отишли да видят какъв е този огън. Така открили чудотворната икона. Децата съобщили за откритието си в манастира, където монасите я пренесли с литийно шествие. Поставили я на иконостаса, но на сутринта мястото й било празно. Иконата се върнала в местността Клувията. Един от монасите сънувал Божията майка, която му казала, че ще остане в манастира, ако на Великден я отнасят до местността Клувията. Така се родила легендата, а литийното шествие на втория ден от Великден от години се изпълнява по един и същи начин.
Монитор, 06.04.2010, стр.11
Няма коментари:
Публикуване на коментар