Материята може да се определи като субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите. Материята може да съществува в пет агрегатни състояния: твърдо, течно, газообразно, плазма и Бозе-Айнщайнова кондензация. Материята е само 4% от познатата вселена, останалото е 23% тъмна материя и 73% тъмна енергия.
Дефиниции за материята:
§ Най-обща дефиниция - всичко, което има маса и обем и заема място.
§ Според Международно бюро за мерки и теглилки - материя е количеството субстанция и е пропорционална на броя на изграждащите я частици, били те атоми, молекули, йони или други.
§ Научно определение – това, от което са съставени атомите и молекулите.
Думата "вещество" трябва да се разбира условно, защото различията между веществената и полева форма на материята са размити и в един момент престават да съществуват. Тъмната материя и тъмната енергия са обекти с все още неизяснена докрай физическа природа. Освен това съществуват и виртуални частици, които се разглеждат като частици само в промеждутъчните състояния на взаимодействие на реалните елементарни частици. Виртуалните частици определят и свойствата на физическия вакуум, който в съвременната физика придобива атрибут на материална среда.
Най-висшата форма на организация на материята е организъм.
В биологията организмът е съвкупност от съгласувани системи от органи. Това е също съвкупност от всички съставни елементи на живото тяло.
Система се нарича множество от обекти и връзки между тях, които се разглеждат като едно цяло. Една връзка може да свързва два или повече обекта.
Органът е група от клетки и тъкани със сходни структура и функции.
Органите изграждат различни системи в човешкото тяло (например храносмилателна система, нервна система, органи на половата система.
Един орган не може да съществува сам по себе си. Например сърцето не може да съществува без другите органи допринасящи му необходимата информация или продукта - кръвта.
Тъкан в биологията е материя, съставена от клетки със сходен строеж и функции.
Клетката е структурна и функционална единица на всички живи организми и понякога е наричана "най-малката единица на живот".
В клетъчната биология, органелът (органелата) е отделна структура на клетката, имаща определени функции.
Молекулата (на латински: molecula, идва от moles — маса) е повече или по-малко устойчиво съчетание от определен брой атоми, свързани помежду си чрез химични връзки.
Атомът е считан за основната градивна частица на материята. Думата произлиза от гръцкото ατομον (атомон), което означава „неделим": α– („не“) и τομον („делим“). Атомите могат да съществуват в свободно състояние или свързани помежду си: чрез химична връзка в молекули, в кристална решетка посредством електронна връзка, или в аморфно състояние. Когато един атом отдаде или приеме електрон на/от друг атом, двата атома образуват йони. Масата M на атома основно се дължи на протоните и неутроните, които са разположени в атомното ядро.
Субатомна частица е елементарна или съставна частица по-малка от атома. Субатомните частици са предмет на изучаване от атомната и ядрена физика, както и от физиката на елементарните частици. Те включват електрони, протони и неутрони, които са съставни частици - съставени са от кварки. Кварките са слепени заедно с помощта на глуони.
Повечето от тези частици се намират в космическите лъчи и се проявяват при взаимодействие с материята и се наблюдават при процеси на разсейване в ускорителите на частици.
Кварки в ядрената физика се наричат вид елементарни частици, считани засега за неделими или „най-елементарни“. Заедно с лептоните те са един от двата вида фермиона със спин −½. Обектите, съставени от кварки, се наричат адрони, като най-известните примери са протонът и неутронът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар