Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме.
През март 2004 г. американска космическа сонда откри “следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот.
На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода.
През юли 2005 г. американският космически апарат “Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка, покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата. По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.
Марс
Carlton Allen, Johnson
НАСАПрез август 2008 г. космическият апарат „Феникс” по време на своята космическа мисия намери вода на Марс.
„Ние намерихме вода”- удиви се Уйлям Бойтон, един от учените от мисията на космическия апарат „Феникс”.
Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата.
През януари 2009 г. д-р Майкъл Мума от НАСА заяви, че има три области на Марс, които бавно отделят значително количество метан. И трите носят следи от наличие на много наземен лед или течаща вода.
Метановите стълбове в марсианската атмосфера дават доказателство на учените, че вероятно под повърхността на планетата съществуват живи микроби. Според учените няма данни метанът да е донесен на планетата от небесно тяло, например комета. Няма следи, че газът да е продукт на вулканична дейност, за което щеше да говори например наличието на серен диоксид. Според изследователите, ако метанът произлиза от микроби, те вероятно живеят далеч под безжизнената марсианска повърхност - на дълбочина, където е достатъчно топло, за да съществува втечнена вода.
Залез, Луна, наблюдавана от Северния
полюс на Земята, 2009НАСА съобщи на 14 ноември 2009 г., че „значително количество” замръзнала вода е открита на Луната. Пробата е установила наличието на вода в постоянно засенчен лунен кратер. „Откритието отваря нова глава в разбирането ни за Луната”, съобщават още учените от американската космическа агенция. Новите данни бяха получени, след като НАСА изпрати две космически совалки, които се разбиха в лунната повърхност през октомври, 2009 г., в опит за откриването на вода. Преди това учените подкрепяха теорията, че освен възможността за съществуването на лед в дъното на кратерите, Луната е абсолютно суха.
Извън фактите нека да погледнем на откритието от позиция на биофизиката. Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км. Всъщност това научно постижение обръща парадигмата за наличието на вода в Слънчевата система. И Луната, и Земята са практически на еднакво разстояние от Слънцето. Откритието на американските учени ще ни помогне да оценим по-добре факторите, които са способствали за зараждане на живата материя. (д-р Игнатов, 2009)
Може би така изглежда светът на друга планета,
Петрахиля (Петрахелиос), Тетевен, България,
фото Александър ИгнатовПрез 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система.
Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10° К ( –263,16° С ).
Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки.
Слабата червена звезда Глийзе 581, около която обикаля планетата Глийзе 581 C e на разстояние от нас 20,5 светлинни години. Учените Юдри и Мейор от Женевската обсерватория посочват, че температурата на планетата позволява да има вода в течна форма и да бъде убежище на живот.
„Ние оценяваме температурата на тази „Супер Земя” между 0 и 40 ° С и водата може да бъде течна”, посочва Юдри, водещ автор на научнания доклад за резултатите от изследването. Нещо повече, радиусът на Глийзе 581 C е само 1,5 пъти по-голям от земния. Моделите позволяват да се прецени, че тя има скалиста структура с океани.”
Делфрос от Университета в Гренобъл допълва: ”Течната вода е критично условие за съществуване на живота, такъв какъвто го познаваме ние.”
Обсерваториите търсят следи от газове като метан, което може да означава наличието на хлорофил, пигменти като при земните растения и това да има съществена роля за фотосинтезата.
По мое мнение е абсолютно възможно „биокомпютърът” вода със своята „памет” и вещества с помощта на природните „сили” да създаде „жива” вода и в тази вода живи клетки върху планетата Глийзе 581 C.
Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета (Игнатов, 1998). В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца. Втората графика показва резултатите от първата международна програма „Памет” на водата от 2001 и 2002 г.
Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.
Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки.
Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).
Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий.
Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-мaлко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.
Още по темата ... http://www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html
д-р Игнат Игнатов - биофизик
2006г. София, България
