Метрология (от гръцки: μέτρον — мярка) е науката за измерването, методите и средствата на измерване. Предмет на метрологията е извличането чрез измерване на информация за свойствата на обектите с дадена точност и достоверност.
Масата на 1 L дестилирана вода при температура 4 градуса Целзий е приблизително равна на един килограм.
Масата на 1 L дестилирана вода при температура 4 градуса Целзий е приблизително равна на един килограм.
Това е първоначалната дефиниция за килограм. Актуалната дефиниция съгласно стандарта БДС ISO 31-3 е: "Килограм е единицата за маса; тя е равна на масата на международния прототип на килограма." Този прототип или еталон представлява цилиндър с височина и с диаметър равни на 39.17 mm, изработен от сплав на 90 % платина и 10 % иридий и се пази в Международното бюро за мерки и теглилки в Севр, Франция. Килограмът остава единствената мерна единица, която се определя с предмет, всички останали се определят с фундаментални физични закони или свойства.
По исторически причини названието килограм вече съдържа представката „кило“ затова кратните единици се образуват с представка пред грам, 1 g = 10−3 kg. Вместо мегаграм (1000 kg) се използва тон, вместо гигаграм се използва килотон и вместо тераграм се използва мегатон.Килограм - сила (kgf) е стара единица за измерване на сила, равна на силата на тежестта на тяло с маса един килограм при стандартно земно ускорение.
Плътността на определена физична величина представлява стойността на тази величина в единица обем (обемна плътност), единица площ (повърхностна плътност) или единица дължина (линейна плътност).
В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер) защото идват от имена на хора.
Много други единици, които не са част от SI (такава е например литърът) са приети да се използват заедни със SI.
Производни единици:
Килограм е една от седемте основни единица в SI и се използва за физичната величина маса. Символът с който се означава е kg, но в популярни издания в България се използва и кг - с кирилски знаци. Наименованията на кратните и дробните единици на един килограм се образуват с прибавяне на представки към единицата грам (напримермилиграм, декаграм). Във всекидневието много често думите маса и тегло се използват за едно и също нещо, което е грешка. Масата е скаларна величина и се измерва в kg, докато теглото е векторна величина, представлява гравитационната сила и се измерва в N или килограм-сила.
По исторически причини названието килограм вече съдържа представката „кило“ затова кратните единици се образуват с представка пред грам, 1 g = 10−3 kg. Вместо мегаграм (1000 kg) се използва тон, вместо гигаграм се използва килотон и вместо тераграм се използва мегатон.Килограм - сила (kgf) е стара единица за измерване на сила, равна на силата на тежестта на тяло с маса един килограм при стандартно земно ускорение.
Литърът е определен през 1901 г. като обема, заеман от един kg чиста вода (без соли или примеси) при температурата на максимална плътност (≈4°C) и налягане 1 атмосфера (101,325 kPa или 760 mm Hg (живачен стълб).
По този начин литърът е бил дефиниран до
1964 г. През този период 1 литър е бил равен на около 1,000028 dm3. През 1964 се връща оригиналната дефиниция (1 литър = 0,001 m3).
През 1964 г. е стандартизиран като точно 1 dm3.
Обем е количественият израз на това каква част от пространството заемат обектите (телата). Близко понятие е вместимост (полезен обем), показващо обема на най-големия възможен обект в дадена опаковка. Едномерните обекти (например линия) и двумерните обекти (например квадрат) имат нулев обем в триизмерното пространство.
Мерната единица за обем в Международната система единици (SI) е кубически метър и се означава с m3. В наши популярни издания се срещат и извънсистемни означения на кирилица - м3 или куб. м.
В математиката обемът често се означава с главна буква V.
Мерната единица за обем в Международната система единици (SI) е кубически метър и се означава с m3. В наши популярни издания се срещат и извънсистемни означения на кирилица - м3 или куб. м.
В математиката обемът често се означава с главна буква V.
Освен стандартната единица се използват също нейни производни като степени на 10:
Л
итър (l или L) - най-често при измерване на течности или вместимост 1 L = 1 dm3 = 0,001 m3
кубичен сантиметър (cm3) или милилитър (ml) - използва се за течности в малки количества (парфюми, медикаменти, дозиране наразредители)1 cm3 = 1 ml = 0,001 l = 0,000 001 m3
кубичен километър - използва се за много големи обеми вода или земна маса1 km3 = 1 000 000 000 m3.
Понякога в разговорна реч може да се срещне наименованието кубик, което може да се отнася както за m3 (напр. във водоснабдяването), така и за cm3 (напр. по отношение на медикаменти). От контекста лесно се разбира за коя мярка става дума поради голямата разлика между тях.
В състава на Турската империя и малко след Освобождението у нас са се използвали турски обемни мерки: турска ока (прибл. 0,738 l)
Кубичен (или кубически) метър е единица за измерване на обем, равна на обема на куб със страна един метър. Друго не много популярно название на единицата е килолитър. Международното ѝ означение (съгласно SI) е m3, а у нас се използва също така м3.
Производни единици
1 кубичен метър е равен на 1000 литра
Кратни и дробни
1 кубичен декаметър (dam3) = 103 = 1000 кубични метра (m3) и е равен на обема на куб със страна 1 декаметър (10 метра)
1 кубичен хектометър (hm3) = 1003 = 1 000 000 кубични метра и е равен на обема на куб със страна 1 хектометър (100 метра)
1 кубичен километър (km3) = 10003 = 1 000 000 000 кубични метра и е равен на обема на куб със страна 1 километър (1000 метра)
1 кубичен дециметър (dm3) = 0,13 = 0,001 кубични метра = 1 литър (l) и е равен на обема на куб със страна 1 дециметър (0,1 метра)
1 кубичен сантиметър (cm3) = 0,013 = 0,000001 кубични метра = 1 милилитър (ml) и е равен на обема на куб със страна 1 сантиметър (0,01 метра)
В западната литература, макар и рядко, се среща абревиатурата cc (cubic centimeter) като еквивалентна на cm3 (в случаите, когато е невъзможно изписването на степента или просто за удобство), например когато става въпрос за обем на двигатели (500 cc, отговарящо на 500 кубически сантиметра) или в медицината за количество течност.
Кубичен (или кубически) метър е единица за измерване на обем, равна на обема на куб със страна един метър. Друго не много популярно название на единицата е килолитър. Международното ѝ означение (съгласно SI) е m3, а у нас се използва също така м3.
Производни единици
1 кубичен метър е равен на 1000 литра
Кратни и дробни
1 кубичен декаметър (dam3) = 103 = 1000 кубични метра (m3) и е равен на обема на куб със страна 1 декаметър (10 метра)
1 кубичен хектометър (hm3) = 1003 = 1 000 000 кубични метра и е равен на обема на куб със страна 1 хектометър (100 метра)
1 кубичен километър (km3) = 10003 = 1 000 000 000 кубични метра и е равен на обема на куб със страна 1 километър (1000 метра)
1 кубичен дециметър (dm3) = 0,13 = 0,001 кубични метра = 1 литър (l) и е равен на обема на куб със страна 1 дециметър (0,1 метра)
1 кубичен сантиметър (cm3) = 0,013 = 0,000001 кубични метра = 1 милилитър (ml) и е равен на обема на куб със страна 1 сантиметър (0,01 метра)
В западната литература, макар и рядко, се среща абревиатурата cc (cubic centimeter) като еквивалентна на cm3 (в случаите, когато е невъзможно изписването на степента или просто за удобство), например когато става въпрос за обем на двигатели (500 cc, отговарящо на 500 кубически сантиметра) или в медицината за количество течност.
Плътността на водата е 1000 kg/m3 (при температура 277 K
≈ 4°C
), като кубичен метър вода тежи 1 мегаграм = 1 000 000 грама = 1 000 килограма = 1 тон.
Измерителната единица зависи от съответната физична величина. Най-често, когато не е указано изрично друго, самостоятелният термин плътност се отнася за масовата обемна плътност на определено вещество или тяло.
В частност, средната масова плътност на едно тяло е отношението на масата му към заемания от него обем. Основна измерителна единица в система SI е kg/m3. Често се използва и единицата g/cm3, като 1 g/cm3=1000 kg/m3.
Реципрочната стойност на масовата плътност се нарича специфичен обем и се използва често в термодинамиката.Относителната масова плътност е безразмерна величина, която представлява отношението на плътността на тялото и тази на определен материал (вода, въздух).Изменение на масовата плътност - плътността на едно тяло може да бъде изменена при промяна или на налягането или на температурата му. Повишаване на налягането винаги води до увеличаване на плътността. Повишаването на температурата почти винаги води до намаляване на плътността. Съществуват изключения от последното правило - водата повишава плътността си между температурата на топене (0°C) и 4°C. Подобно поведение се наблюдава и при силиция при ниски температури.
Изменението на налягането и температурата на течности и твърди тела води до сравнително малки изменения на плътността, докато при газовете (и по-точно за идеален газ) се определя от закона на Бойл.
Реципрочната стойност на масовата плътност се нарича специфичен обем и се използва често в термодинамиката.Относителната масова плътност е безразмерна величина, която представлява отношението на плътността на тялото и тази на определен материал (вода, въздух).Изменение на масовата плътност - плътността на едно тяло може да бъде изменена при промяна или на налягането или на температурата му. Повишаване на налягането винаги води до увеличаване на плътността. Повишаването на температурата почти винаги води до намаляване на плътността. Съществуват изключения от последното правило - водата повишава плътността си между температурата на топене (0°C) и 4°C. Подобно поведение се наблюдава и при силиция при ниски температури.
Изменението на налягането и температурата на течности и твърди тела води до сравнително малки изменения на плътността, докато при газовете (и по-точно за идеален газ) се определя от закона на Бойл.
Иридият е най-плътният материал при стандартни температурни условия и налягане.
Плътност на примерни вещества и материали:
Водород: 0,0899 kg/m3
Хелий: 0,1785 kg/m3
Въздух: 1,29 kg/m3
Вода: 1 000 kg/m3
Бетон: 2 400 kg/m3
Стомана: 7 850 kg/m3
Живак: 13 546 kg/m3
Злато: 19 300 kg/m3
Хелий: 0,1785 kg/m3
Въздух: 1,29 kg/m3
Вода: 1 000 kg/m3
Бетон: 2 400 kg/m3
Стомана: 7 850 kg/m3
Живак: 13 546 kg/m3
Злато: 19 300 kg/m3
Килограм на кубичен метър е единица на SI за плътност. Изписва се kg/m3, където kg е килограм, а m3 е кубичен метър.
Литърът е единица за обем равна на 0,001 m3 или един кубически дециметър.
Кубичен (или кубически) метър е единица за измерване на обем, равна на обема на куб със страна един метър. Друго не много популярно название на единицата е килолитър. Международното ѝ означение (съгласно SI) е m3, а у нас се използва също така м3.
С точката на замръзване на водата - 0 °C и точката ѝ на кипене - 100 °C при атмосферно налягане от 1 атмосфера е дефинирана ска̀лата на Целзий.
Градус Целзий (означение °C) е единица за измерване на температура, кръстена на шведския астроном Андерс Целзий (Anders Celsius) (1701-1744), който за пръв път предложил подобна система през 1742 г.
След 1954 г. по ска̀лата на Целзий 0,01 °C е тройната точка на водата, а един градус е 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула.
Тройна точка се нарича състоянието на равновесие между три фази в една еднокомпонентна система. Тя се дефинира с температура и налягане, които са физични константи за чистите вещества. Тъй като тези параметри са лесно и точно възпроизводими (ако компонентът е с висока чистота), те се използват често за калибрация на термометри. Според правилото за фазите при равновесие на три фази в еднокомпонентна система степените на свобода са нула. т.е. при изменение на който и да е от параметрите на системата една или две от фазите изчезват.
За водата тройната точка точка е при температура 273,16 K (0,01 °C) и налягане 611,657 Pa.
Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин. Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата между двете термодинамични температури, където 0°С = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.
Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин. Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата между двете термодинамични температури, където 0°С = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.
Ска̀лата на Целзий е без съмнение най-разпространената температурна ска̀ла в света. Тя се използва от всички страни с изключение на САЩ и Ямайка, където ска̀лата Фаренхайт продължава да бъде предпочитана в бита, но е до голяма степен изместена от Целзиевата скала в редица приложения, сред които са космическите изследвания (например НАСА), авиацията, науката, както и военното дело. Във Великобритания официалната мерна единица за температура също е градус Целзий. Тя е широко използвана от правителството и медиите, но някои по-възрастни британци все още предпочитат да използват старата система Фаренхайт.
Метърът е основна единица за дължина и се означава с m.
Еталонът на метъра се пази във Франция, в Музея на мерките и теглилките, и днес е по-скоро исторически експонат, отколкото еталон в същинския смисъл.
Според Международната система единици (SI: Système International d'Unités), метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуумза интервал от време 1/299 792 458 от секундата. По този начин, скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s.
Исторически метърът отначало е бил определян като една десетмилионна част (1/10 000 000) от разстоянието от екватора до северния полюс по меридиана, минаващ през Париж.
Исторически метърът отначало е бил определян като една десетмилионна част (1/10 000 000) от разстоянието от екватора до северния полюс по меридиана, минаващ през Париж.
Международната система от единици (съкр. SI от Système international d'unités) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната мерна система както в науката, така и в търговията и инженерното дело.
Старата метрична система включва няколко разряда единици. SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата система метър-килограм-секунда (MKS), отколкото на конкурентната система сантиметър-грам-секунда, която е имала няколко разновидности. Самата SI не е фиксирана, а дефинициите за единиците се променят, когато могат да бъдат по-ясно и точно предефинирани, по силата на международна конвенция, щом напредъкът на науката и технологиите позволяват извършването на по-точни измервания от времето, по което единиците са били дефинирани.
SI се използва на практика навсякъде по света, като повечето държави дори не поддържат официални дефиниции на други мерни системи. Важно изключение са САЩ, които продължават да използват Имперска мерна система в допълнение към SI. В Обединеното кралство преминаването към SI е правителствена политика, но стари единици все още се използват. Мерните единици на държавите, използващи различна мерна система (напр. САЩ), са изразени в единици от SI.
Дефинициите на единиците от SI се разглеждат и преразглеждат на Международната конференция по мерките и теглилките, в която участват страните, подписали Конвенцията за метъра (в сила от 1875 г. и многократно изменяна), и която се организира веднъж на всеки 4 години в Париж].
Международният стандарт ISO 1000 (ICS 01 060) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.
Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM). Името на системата е дадено през 1960 г.Международната система е изградена върху седем основни единици като килограма и метъра.
Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.
Съгласно българската нормативна уредба SI задължително се използва в цялата стопанска дейност, в здравеопазването, за осигуряване на обществената безопасност и защитата на околната среда, както и за административни цели. За другите области използването ѝ е препоръчително. До 90-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това. През 1994 г. стандартът е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31. Същевременно се преработва Законът за измерванията, който узаконява ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, която не позволява означения на кирилица.
Старата метрична система включва няколко разряда единици. SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата система метър-килограм-секунда (MKS), отколкото на конкурентната система сантиметър-грам-секунда, която е имала няколко разновидности. Самата SI не е фиксирана, а дефинициите за единиците се променят, когато могат да бъдат по-ясно и точно предефинирани, по силата на международна конвенция, щом напредъкът на науката и технологиите позволяват извършването на по-точни измервания от времето, по което единиците са били дефинирани.
SI се използва на практика навсякъде по света, като повечето държави дори не поддържат официални дефиниции на други мерни системи. Важно изключение са САЩ, които продължават да използват Имперска мерна система в допълнение към SI. В Обединеното кралство преминаването към SI е правителствена политика, но стари единици все още се използват. Мерните единици на държавите, използващи различна мерна система (напр. САЩ), са изразени в единици от SI.
Дефинициите на единиците от SI се разглеждат и преразглеждат на Международната конференция по мерките и теглилките, в която участват страните, подписали Конвенцията за метъра (в сила от 1875 г. и многократно изменяна), и която се организира веднъж на всеки 4 години в Париж].
Международният стандарт ISO 1000 (ICS 01 060) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.
Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM). Името на системата е дадено през 1960 г.Международната система е изградена върху седем основни единици като килограма и метъра.
Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.
Съгласно българската нормативна уредба SI задължително се използва в цялата стопанска дейност, в здравеопазването, за осигуряване на обществената безопасност и защитата на околната среда, както и за административни цели. За другите области използването ѝ е препоръчително. До 90-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това. През 1994 г. стандартът е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31. Същевременно се преработва Законът за измерванията, който узаконява ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, която не позволява означения на кирилица.
В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер) защото идват от имена на хора.
Много други единици, които не са част от SI (такава е например литърът) са приети да се използват заедни със SI.
Основни единици:
- метър m /дължина/ - единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата.
- килограм kg /маса/ - единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен отсплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж.
- секунда s /време/ - единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
- ампер A /електрически ток/ - единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина.
- келвин K /термодинамична температура/ - единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
- мол mol /количество вещество/ - единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро).
- кандела cd /интензитет на светлината/ - единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан.
- метър m /дължина/ - единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата.
- килограм kg /маса/ - единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен отсплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж.
- секунда s /време/ - единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
- ампер A /електрически ток/ - единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина.
- келвин K /термодинамична температура/ - единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
- мол mol /количество вещество/ - единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро).
- кандела cd /интензитет на светлината/ - единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан.
Производни единици:
Честота херц Hz s-1
Сила нютон N kg.m/s ²
Енергия джаул J N.m = kg.m²/s²
Мощност ват W J/s = kg.m²/s3
Налягане, механично напрежение паскал Pa N/m² = kg/(m.s²)
Светлинен поток лумен lm cd.sr
Осветеност лукс lx cd sr/m²
Електрически заряд кулон C A.s
Електрически потенциал волт V J/C = kg m²/A s3
Електрическо съпротивление ом Ω V/A = kg.m²/s3.A²
Електрически капацитет фарад F A².s4/kg.m²
Магнитен поток вебер Wb kg m²/s² A
Магнитна индукция тесла T Wb/m² = kg/s² A
Индуктивност хенри H kg m²/s² A²
Електрическа проводимост сименс S Ω -1 = kg-1 m-2 s3 A²
Активност на радиоактивен източник бекерел Bq s-1
Погълната доза (от йонизираща радиация) грей Gy J/kg = m²/s²
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) сиверт Sv J/kg = m²/s²
Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.
Сила нютон N kg.m/s ²
Енергия джаул J N.m = kg.m²/s²
Мощност ват W J/s = kg.m²/s3
Налягане, механично напрежение паскал Pa N/m² = kg/(m.s²)
Светлинен поток лумен lm cd.sr
Осветеност лукс lx cd sr/m²
Електрически заряд кулон C A.s
Електрически потенциал волт V J/C = kg m²/A s3
Електрическо съпротивление ом Ω V/A = kg.m²/s3.A²
Електрически капацитет фарад F A².s4/kg.m²
Магнитен поток вебер Wb kg m²/s² A
Магнитна индукция тесла T Wb/m² = kg/s² A
Индуктивност хенри H kg m²/s² A²
Електрическа проводимост сименс S Ω -1 = kg-1 m-2 s3 A²
Активност на радиоактивен източник бекерел Bq s-1
Погълната доза (от йонизираща радиация) грей Gy J/kg = m²/s²
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) сиверт Sv J/kg = m²/s²
Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.
Стандартни температура и налягане
В химията, индустрията, търговията, авиацията и др., стандартните условия за температура и налягане са набор от опитни данни, които са получени при точно определени температура и налягане (стандартна температура и стандартно налягане). Това се налага, понеже някои физични параметри (например плътността), зависят от температурата и налягането, при които са измерени. Например, плътността на стоманата е по-ниска при по-високи температури (при нагряване, стоманата претърпява топлинно разширение).Стандартното налягане е 1 atm (101 325 Pa) (760 mmHg).
В химията, индустрията, търговията, авиацията и др., стандартните условия за температура и налягане са набор от опитни данни, които са получени при точно определени температура и налягане (стандартна температура и стандартно налягане). Това се налага, понеже някои физични параметри (например плътността), зависят от температурата и налягането, при които са измерени. Например, плътността на стоманата е по-ниска при по-високи температури (при нагряване, стоманата претърпява топлинно разширение).Стандартното налягане е 1 atm (101 325 Pa) (760 mmHg).
Стойността на стандартната температура e 273,15K (O°C)], когато температурата е 297,15K (25°C) се говори за т. нар. нормални условия.Стандартните условия за газове, дефинирани от Международния съюз за чиста и приложна химия (на английски: International Union of Pure and Applied Chemistry, IUPAC), са температура от 273,15 К (0°C) и налягане от 100 000 Pa (от 1982 г. ползването на стойността 1 atm = 101 325 Pa е прекратено).
Според стандартите на ICAO (Международната асоциация за гражданска авиация), международната стандартна атмосфера на морското равнище е 101 325Pa, 15°C и относителна влажност от 0%.
Според стандартите на ICAO (Международната асоциация за гражданска авиация), международната стандартна атмосфера на морското равнище е 101 325Pa, 15°C и относителна влажност от 0%.
Няма коментари:
Публикуване на коментар