“Памет” на водата и зараждане на живата материя Биорезонансни ефекти

http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/11/blog-post_21.html

Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме.

През март 2004 г. американска космическа сонда откри “следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот.

На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода.

През юли 2005 г. американският космически апарат “Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка, покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата. По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.

Марс
Carlton Allen, Johnson
НАСА

През август 2008 г. космическият апарат „Феникс” по време на своята космическа мисия намери вода на Марс.

„Ние намерихме вода”- удиви се Уйлям Бойтон, един от учените от мисията на космическия апарат „Феникс”.

Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата.

През януари 2009 г. д-р Майкъл Мума от НАСА заяви, че има три области на Марс, които бавно отделят значително количество метан. И трите носят следи от наличие на много наземен лед или течаща вода.

Метановите стълбове в марсианската атмосфера дават доказателство на учените, че вероятно под повърхността на планетата съществуват живи микроби. Според учените няма данни метанът да е донесен на планетата от небесно тяло, например комета. Няма следи, че газът да е продукт на вулканична дейност, за което щеше да говори например наличието на серен диоксид. Според изследователите, ако метанът произлиза от микроби, те вероятно живеят далеч под безжизнената марсианска повърхност - на дълбочина, където е достатъчно топло, за да съществува втечнена вода.

Залез, Луна, наблюдавана от Северния
полюс на Земята, 2009

НАСА съобщи на 14 ноември 2009 г., че „значително количество” замръзнала вода е открита на Луната. Пробата е установила наличието на вода в постоянно засенчен лунен кратер. „Откритието отваря нова глава в разбирането ни за Луната”, съобщават още учените от американската космическа агенция. Новите данни бяха получени, след като НАСА изпрати две космически совалки, които се разбиха в лунната повърхност през октомври, 2009 г., в опит за откриването на вода. Преди това учените подкрепяха теорията, че освен възможността за съществуването на лед в дъното на кратерите, Луната е абсолютно суха.

Извън фактите нека да погледнем на откритието от позиция на биофизиката. Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км. Всъщност това научно постижение обръща парадигмата за наличието на вода в Слънчевата система. И Луната, и Земята са практически на еднакво разстояние от Слънцето. Откритието на американските учени ще ни помогне да оценим по-добре факторите, които са способствали за зараждане на живата материя. (д-р Игнатов, 2009)

Може би така изглежда светът на друга планета,
Петрахиля (Петрахелиос), Тетевен, България,
фото Александър Игнатов

През 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система.

Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10° К ( –263,16° С ).

Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки.

Слабата червена звезда Глийзе 581, около която обикаля планетата Глийзе 581 C e на разстояние от нас 20,5 светлинни години. Учените Юдри и Мейор от Женевската обсерватория посочват, че температурата на планетата позволява да има вода в течна форма и да бъде убежище на живот.

„Ние оценяваме температурата на тази „Супер Земя” между 0 и 40 ° С и водата може да бъде течна”, посочва Юдри, водещ автор на научнания доклад за резултатите от изследването. Нещо повече, радиусът на Глийзе 581 C е само 1,5 пъти по-голям от земния. Моделите позволяват да се прецени, че тя има скалиста структура с океани.”

Делфрос от Университета в Гренобъл допълва: ”Течната вода е критично условие за съществуване на живота, такъв какъвто го познаваме ние.”

Обсерваториите търсят следи от газове като метан, което може да означава наличието на хлорофил, пигменти като при земните растения и това да има съществена роля за фотосинтезата.

По мое мнение е абсолютно възможно „биокомпютърът” вода със своята „памет” и вещества с помощта на природните „сили” да създаде „жива” вода и в тази вода живи клетки върху планетата Глийзе 581 C.

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета (Игнатов, 1998). В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца. Втората графика показва резултатите от първата международна програма „Памет” на водата от 2001 и 2002 г.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки.

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий.

Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-мaлко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.

Уникален принос при изследванията с вода, която съдържа деутерий има Мосин от Русия. www.o8ode.ru/article/oleg/

Още по темата ... http://www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html

д-р Игнат Игнатов - биофизик
2006г. София, България

Има ли памет водата ?

http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/11/blog-post_20.html



Интересни материали и открития представя тук биофизикът д-р Игнат Игнатов:

Академична справка на д-р Игнат Игнатов

Д-р Игнат Игнатов е роден на 1 януари 1963 г. в гр. Тетевен. През 1976 г. описва явление, при което малки отвърстия действат като оптични лещи. През 1989 г. завършва физика в Софийския университет “Климент Охридски”. От същата година започва професионално да работи в областта на медицинската биофизика. От 1996 г. е създател и собственик на Научноизследователски център по медицинска биофизика (НИЦМБ). Съавтор е на изследване за биолечение на очни заболявания. Консултант офталмолог е доц. д.м.н. Парашкева Цанева. Съавтор е на изследване за дистанционна регистрация а биофизични полета. Основа на тези изследвания са методите, разработени от проф. д.ф.н. Антон Антонов. Автор е на десет книги. Научните анализи са публикувани в книгата “Медицинска биофизика – биофизични полета на човека” от Игнат Игнатов, Антон Антонов и Татяна Гълъбова. Авторският екип и Стоян Стоянов през 2003 г. са наградени със световна награда по алтернативна медицина и биофизика – Швейцарски приз 2003 г. Председател на комисията е д-р. Тео Лохер и призът е с № 36. Номинацията за Швейцарски приз 2003 е дадена от проф. д.ф.н. Алекс Шнайдер, президент на Базелския конгрес за духовно лечение.

НИЦМБ получава наградата:

“Като признание за вашите биофизични изследвания, които доказват, че нехарактерна форма на енергията може да бъде прехвърляна от един човек на друг. Физическите измервания на различни биотерапевти показват, че техните лечителски способности могат да бъдат количествено характеризирани”.

През същата година д-р Игнат Игнатов получава световна награда по алтернативна медицина и биофизика “Приз на Вернадски 2003”. Председател на комисията е проф. д.м.н. Яков Галперин. Призът се дава “За изключителни достижения и новаторски работи в областта на енергоинформацините науки”. Игнат Игнатов е носител и на “Диплом за изключителен принос в развитието на народната медицина на Русия”. И двете награди са също с № 36. Програмата и представянето на резултатите на НИЦМБ в Русия са организирани от проф. д.б.н. Александър Дубров.

Д-р Игнат Игнатов е награден с Приза на Чижевски 2005. Наградата е присъдена за постижения в областта на изобретяването и използването на средства в сферата на алтернативната медицина. Игнатов получил тази награда за биорезонансни изследвания, публикувани в книгата му “Енергийна биомедицина”.

Името на д-р Игнат Игнатов е включено в библиографичния център на Кембриджкия университет.

Ръководителят на НИЦМБ е консултант на Националния център за обществено здраве (НЦОЗ).

Д-р Игнат Игнатов е представител на България на Международната агенция на изявените лечители. Тя е с президент д-р Харалд Визендангер (Германия). Представлявал е в България проект EUHEALS за научни изследвания на лечители с президент д-р Визендангер.

Д-р Игнат Игнатов участва в работата на конгреси и има публикации в Германия, Швейцария, Русия, САЩ, Чехия и др.

Оценка за работата на първия в света носител и на трите приза е получена и от САЩ.
Нанси Коленда (САЩ): Center for Frontier Sciences

„Книгата “Медицинска биофизика –биофизични полета на човека” е във фокуса на изявените монографии в Центъра за гранични науки, Филаделфия”.

Д-р Игнат Игнатов владее руски, френски и английски език.

Д-р Игнат Игнатов е член на следните международни академии:

• Международна пси академия (Чехия)
• Международна академия за иновационни технологии и интелектуално развитие (Русия)
• Европейска академия за естествени науки (Германия) - http://www.eanw.de/

Д-р Игнат Игнатов e лауреат на почетен Медал на Ханеман 2007, Европейска академия за естествени науки (Германия)

Д-р Игнат Игнатов съвместно с проф. дфн Марин Маринов са лауреати на Медал на Кох 2008, Европейска академия за естествени науки (Германия).

http://www.o8ode.ru/

http://www.o8ode.ru/article/learn/life/minwater.htm

http://www.o8ode.ru/article/learn/life/str_says.htm

ВОДАТА ЗАЛЯЛА СВЕТА

http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/11/blog-post_4203.html

Всемирния потоп...истина или мит? В древните шумерски, вавилонски и финикийски легенди, в
митовете на южноамериканските и североамериканските индианци, в преданията, идващи от древните речни цивилизации в Индия и Китай, с почти едни и същи думи се разказва за
най-голямата катастрофа, сполетяла Земята в
зората на човешкото развитие - Всемирния потоп. И във всички легенди, митове и предания, присъства човек, който спасява живота на планетата, построявайки кораб, на който събира хора и животни. В библейската притча, това е Ной. В шумерските легенди - Утнапищим. Всъщност, общите елементи във всички митове може да бъдат групирани така:
- Един избранник бил предупреден за надигащото се бедствие;
- Останалите хора не обръщали внимание на предупреждението;
- Наводнението било предшествано от космически явления;
- Избранникът, заедно със семейството си се спасява или на кораб, или на висока планина;
- Ако става дума за кораб, той изпраща птица, за да узнае дали водата се е отдръпнала; -
Накрая той достига до суша - обикновено това е планина;
- Преживелите бедствието правят всичко, което е по силите
им, за да продължат своя род.Какво се случило?Каква била всъщност тази глобална
катастрофа, която разтърсила с такава мощ съзнанието на древните ни предци? Въпросът е в това, дали в митовете се разправя за един наистина всеобщ катаклизъм, или става дума за локални събития. Много факти говорят, че става дума за всемирна катастрофа. Професор Франк Хибен описва пораженията от бедствието в книгата си "Изчезналите американци" така: "Това била катастрофическа, всеобща гибел с такива колосални мащаби, че е страшно даже да си го представим". По нататък той пише, че в Аляска това изглеждало така, сякаш
"целият животински и растителен свят застинал внезапно в зловеща гримаса".
Една легенда на индианците от щата Онтарио разказва за небивало топене на ледовете, което причинило потопа. "В началото на времето, когато имало много сняг, малка мишка прегризала дупчица в кожената торба, където се пазела слънчевата жарава. Тя се разсипала над земята и в един миг разтопила всички снегове и ледове. Разтопената вода се издигнала чак до върховете на най-високите дървета и продължила да се издига, докато не потопила най-високите планини". През 1975 година, при едно дълбоководно изследване на шелфа в Мексиканския залив, бил установен бърз подем на водното ниво с няколко десетки метра на година. Това се случило около 9600 г. пр. Хр. По думите на известния океанограф и геолог Чезаре Емиляни: "...това предизвикало широкомащабно наводнение на ниско разположените земи, много от които били населени с хора. Явно вълната била огромна по
своите размери. Ние утвърждаваме, че това събитие може да послужи като обяснение на разказите за потопа, които са общи за много евроазиатски, австралийски и американски предания". Наистина фактите доказват неоспоримо, че в далечното минало се разразила небивала по мащабите си катастрофа, която оставила трайни следи в съзнанието на човечеството. Но какво япридизвкало? Коя била причината да се случи това ужасяващо събитие? ХипотезиСъществуват множество смели хипотези, обясняващи причините. Ето някои от тях: - Падането на гигантски метеорит във водите на Мировия океан, предизвикало издигането на огромна приливна вълана, с размерите на планина, която обиколила земното кълбо;
- Срещата на Земята с ледена комета, предизвикало нарушение на водния баланс на планетата;
- Свръхмощен вулканичен процес от планетарен мащаб предизвикал титанично цунами, потопило цялата суша.
Съществуват още множество хипотези, коя от коя по-невероятни.
Но за нито една от тях няма достатъчно доказателства, кото да потвърдят, че това е станало в действителност. Най-древният източник, който споменава за това страхотно събитие, са древните шумерски и вавилонски предания. И по-конкретно - разказа за тази катастрофа, който бил съхранен на глинени плочки през 21 век пр. Хр. Тогава, преди 4000 години, населението на древните Шумер и Вавилон, живяло в Месопотамия (днешен Ирак), между двете реки - Тигър и Ефрат. Тогава климатът бил по-влажен, а дъждовете - по-продължителни. В едно шумерско предание се казва, че веднаж валял проливен дъжд 7 дни и 7 нощи. Възможно е след такъв порой, водите на Тигър и Ефрат да са излезли от коритата си и да са заляли цялото Междуречие. Между другото, даже сега, когато най-продължителните дъждове не валят повече от две денонощия, количеството на
водата в реките Тигър и Ефрат, по време на наводнение, може да се увеличи до 50 пъти(!).
P.S. От мои лични наблюдения и след анализ на доста литература по този въпрос стигам до следното заключение - Всемирния потоп е факт ! Трябва да се отбележи, че стария северен полюс на Земята не е бил Арктика както е сега,а в залива Хъдсън, Канада, затова се е наричал Хъдсънов полюс, както можете да видите на снимката. Това обяснява защо всички мегалитни обекти по Земята са ориентирани спрямо стария северен полюс ! По това време нивото на Световния океан е било по-ниско от сегашното със 150-200 метра. Морета като Средиземно и Черно още не са съществували. Това, което се е случило е внезапно изместване на земната кора, което води и до промяна на полюсите. Целите полярни шапки се разтапят с огромна бързина, което води до драстично покачване на нивото на Световния океан.
Много мегалитни обекти като това край остров Йонагуни биват потопени в океана. Образуват се нови морета, включително и гореспоменатите. Голяма част от тогавашната фауна и флора измира, както и тогавашните свръхцивилизации. Що се касае до проливните дъждове, това може да се обясни и с драстичното покачване на температурите. В поречието на реките Тигър и Ерат в шурф, прокаран на дълбочина 14 метра от повърхността, английският археолог Леонард Уули открил дебел триметров слой от глинести утайки без следи от човешка култура. Преминавайки през този слой, Уули изровил късове от тухли и керамика, принадлежаща на съвсем друга култура и на съвсем друг народ – шумерите.
По такъв начин разкопките на английския археолог Уули доказали, че Потопът е исторически факт.

МИТЪТ „ ЛЕДНИКОВА ЕПОХА „

13 ноември 2010, събота

http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/11/blog-post_13.html

В книгата си " Вековната заблуда ледников период" геологът д-р Хорст Фридрих констатира: "Заинтересованият лаик може да се запита как науката смята, че е открила, че е имало голям ледников период с продължителност от около един милион години ( завършил уж към 8000 г. пр.н.е.). Отговорът на въпроса е ужасно прост. Това се изисква от повтаряната като молитва от традиционната геология на Лайъл за равномерността, свързана с ( почиващия от своя страна на същото учение за равномерност) дарвинизъм!".
Когато в началото на деветнадесети век геологията се оформя като отделна научна дисциплина, нейни пионери се сблъскват с купища доказателства, че планетата Земя сравнително скоро е претърпяла значителни промени. Нещо е полирало и надраскало повърхността на много скали и светът е заринат от отломки. Съществуват буквално милиони разпръснати морени, наричани поради местоположението си скитници. Те се появяват на най-необичайни места: кацнали деликатно на някой планински връх, задръстили някоя долина или уютно изолирани на някоя поляна. Въпросът който измъчва първите геолози е очевиден: кое е нещото преместило тези камъни?

Първите опити за отговор на този въпрос са в тон с времето си. В продължение на векове западното общество живее с библейската история за Всемирния потоп. Дори на учените с откровено атеистична нагласа – малцинство в началото на деветнадесети век – не им е лесно да се освободят от подобни културни влияния. Почти всички ранни геолози решават, че камъните скитници са довлечени от водата. Те разработват ужасяващи сценарии на излезли от бреговете си големи реки или силни подводни земетресения, породили огромни приливни вълни.

Първият дисонанс в този хор внася през 1802 г. математикът Джон Плейфейр, който стига до извода, че единственото природно явление, което може да пренесе тези камъни на голямо разстояние, са глетчерите. Теорията му е отхвърлена. Но ледът продължава да омагьосва умовете. През 1837 г. глетчеровата теория отново излиза на бял свят, този път още по-предизвикателна. Шведския палеонтолог Луис Агасис изнася пред Швейцарската академия една твърде смела за времето си реч. В нея той твърди, че скитниците, отломките и вдлъбнатините по скалите са възникнали през Ледниковата епоха – термин, заимстван от ботаника и поета Карл Шимпер, който го употребява в една от поемите си. Агасис обрисува картинно един свят, в който глетчерите се простират от Северния полюс до Средиземноморието. Идеите му не намират топъл прием. Агасис бил известен с изследванията си на рибни вкаменелости.

Само две години по-късно, Карл Ернст Адолф фон Хоф, който взема участие в състезанието за обявената от Кралското научно дружество в Гьотинген ( Германия) награда, също отрича теорията за „ стихийната вода”, довлякла скитниците. Той я подменя със схващането, че скитниците са донесени от подвижни ледове и не след дълго тази концепция си намира поддръжници. Възниква несъгласие между поддръжниците на теорията за плаващи айсберги – която по същността си е модификация на старата хипотеза за Всемирния потоп – и малцината учени, подкрепящи концепцията на Агасис за глетчерите от Ледниковата епоха. Спорът се разрешава от изобретението на британския археолог Чарлз Лайьл.

Лайъл е един от най-известните учени от своето време. Репутацията си дължи на обстойното тълкувание на геологичната история, озаглавена „ Принципи на геологията”, чиято първа част е публикувана през 1830 г. С тази своя работа Лайъл предизвика практически цялото геоложко братство. Дотогава съществува стабилен консенсус, че независимо дали е било наводнение, плаващ лед или божията ръка, промяната е била рязка, внезапна и катастрофална. Лайъл твърди, че не е имало нищо подобно. Той смята, че причините за едно геологично изменение винаги са постепенни. Онова, което се случва днес – незабележимата промяна на климата благодарение на ветровете и валежите, бавните движения на земните пластове, лекото издигане на планините – е същото, което се е случвало в миналото. Възможни са локални отклонения вследствие на вулканична дейност, земетресения или наводнения, но ако нещата се разглеждат цялостно, никога не е имало резки и радикални промени.
Справедливо би било да отбележим, че макар повечето от тези теории да се отличават със забележителна изобретателност, нито една от тях не е напълно адекватно обяснение на Ледниковата епоха. Но провалът им не трябва да учудва никого, защото всички те се базират на едно грешно предположение. Това е предположението, че причината за Ледниковата епоха е студът.

Днес най-студената област на планетата е Сибир. Там е по-студено отколкото в Гренландия или Антарктида. Но Гренландия и Антарктида са покрити с лед, а Сибир не е. Студът не води до заледяване сам по себе. След като това бъде осъзнато, няма да се учудим, когато открием, че първата предпоставка за настъпването на Ледникова епоха не е понижаването на температурата, а повишаването й. За да се образува лед е нужна вода. В природата тази вода се доставя от валежите. Дъждът пък е последица от изпарението на океаните. Изчислено е, че за да се образува такава ледена покривка, каквато се преполага, че е съществувала през Ледниковата епоха от плейстоцена, нивото на Световния океан трябва на места да е спаднало поне с 300 метра. Което би следвало да е станало преди образуването на леда, а не след него - нещо, за което е необходимо драстично покачване на световната температура. За да се образуват пък ледени покривки, трябва да последва внезапен и продължителен период на застудяване. Комбинацията от условия е меко казано необичайна. Теоретиците на Ледниковата епоха нямат и най-малка представа как те са възникнали накуп.

Колкото и често да бива потвърждавана идеята, че учените грешат, тя не е по вкуса на научната общност. Всяка епоха има собствена парадигма, собствен мироглед и общоприетото схващане за това какви са нещата или какви са били. През целия двадесети век и през една значителна част от деветнадесети господстващата парадигма за Ледникова епоха през плейстоцена бива защитавана ревностно, като доказателствата за противното биват системно отхвърляни, осмивани или пренебрегвани. Този подход е толкова резултатен, че самото предположение хипотезата за Ледникова епоха да е изцяло погрешна, звучи едва ли не еретично. Но доказателствата за обратното се трупат с тревожна бързина и от разкопките става ясно, че в теорията за Ледникова епоха има огромни пукнатини. Тази теория твърди, че глетчерите и ледените покривки са се формирали в мразовития север и са се придвижили на юг. За жалост в замръзналия север има области, в които не се намират следи от никакви глетчери. Както е отбелязано по-горе, най-студеното място на Земята, Сибир, днес няма ледена покривка. Очевидно е, че там не е имало такава покривка и през Ледниковата епоха.

Проблемът се усложнява още повече, когато си припомним, че механизмът на Ледената епоха изисква раздвижване на големи планини, които да влязат в ролята на ледогенератори и да дадат ход на процеса. Известно е, че алпийския глетчер, който вдъхновява Агасис за теорията на Ледниковата епоха, всъщност е бил доста малък и е действал само по време на последното придвижване на леда. Тази планинска верига достига настоящата си височина сравнително скоро – след предполагаемия край на Ледниковата епоха. През плейстоцена Алпите са представлявали само редица от невисоки хълмове. Били са твърде ниски, за да произведат значими количества лед. Всъщност, никак не е лесно да си представим която и да е от предполагаемите планински вериги като център на ледникова активност. Не само Алпите, но Скалистите планини и дори Хималаите достигат сегашната си височина твърде късно, за да се впишат в подобен сценарий.

Нещата стават още по-объркани. При изследванията на глетчерни хълмове и планини и по-специално на тези в Северна Америка, се откриват следи само по северните и северозападните им склонове. Ако въпросните планини са генерирали лед в периода, когато са били най-високи, както се полага на едни високи планини, то тогава ледът щеше да се стече равномерно по всички склонове и да остави следи от преминаването си. Но, ако от друга страна, ледената покривка е дошла от север – което също се вписва в ортодоксалната теория – то тя трябва постепенно да се е изкачила по северните склонове. Това би било идеално обяснение на следите. След като обаче се изкачи до върха, според законите на логиката ледената покривка трябва да се прехвърли от другата страна, и то значително по-бързо поради действието на гравитацията, което трябва да остави следи по южните склонове.

Същата аномалия север –юг се забелязва и при наносните материали. Дребните камъни и скитниците, понесени от ледена покривка, общо взето се натрупват по северните склонове на планините. Много рядко се откриват подобни отлагания по южните. Теоретиците на Ледниковата епоха не могат да обяснят това явление.

Обърнете внимание на следните факти:

1. Има камъни скитници в пустинята Сахара.

2. Има камъни скитници в Монголското плато.

3. Има камъни скитници в Уругвай.

4. Има камъни скитници, забити със страшна сила в хълмовете на Лабрадор в Канада.

В нито една от тези области – а това са само четири от многото примери – не е имало глетчери. Теоретиците на Ледниковата епоха не могат да обяснят и това явление.

Дотук става ясно,че обяснението е друго. Ледниковата епоха е измислена, за да измести теорията за Всемирния потоп. Така, че не учените са тези, които ни казват истината, а преданията на древните народи. Те са били свидетели на тези събития, за да ги опишат така подробно и да им е останало в паметта на редица поколения, а се вижда, че те никъде не споменават за Ледникови периоди и студове. За Всемирния потоп като историческо събитие е обяснено добре в материала „ Водата заляла света” : http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/11/blog-post_4203.html

НОВИНИ

Липсата на вода - предпоставка за хипертония или високо кръвно ... От Plamen Shopov Ако не пием достатъчно вода и не задоволяваме напълно нуждата на организма от нея, клетките се обезводняват и отделят част от водата си в кръвообращението. Тогава капилярите в определени райони трябва да се затворят, за да изравнят ... Здравето, Дар от Бога - http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/

Отровна вода пият в Хасковско - Видео новини - TV7 Отровната вода тече в чешмите на близо 3 000 човека. Дори и в малки количества арсенът може да причини тежки заболявания. Затова е издадена заповед водата ... www.tv7.bg/news/158062.html

Откриха арсен във водата на 3 селища - Днес.dir.bg Водата в град Меричлери, димитровградското село Великан и хасковското село Татарево е опасна за пиене, тъй като в нея бе открит арсен 24 микрограма при ... dnes.dir.bg/news/arsen-7592741

Пробвайте го - Трик с Вода и Лед! / VBOX7 Пробвайте го - Трик с Вода и Лед! За да може да гледате видео клипoве, трябва да имате инсталиран ... Тагове. трик (4378). смях (140883). вода (6651) ... vbox7.com/play:d219fc31

Гореща вода охлажда суперкомпютър Машината на IBM ще намали с 40% консумацията на енергия. www.technews.bg/article-20167.html

Колко вода трябва да пият на ден? - Влияние на замърсяването на водите Трябва да се пие толкова вода, колкото е възможно. Можете тяло има нужда от значително количество вода и действителното количество може да се различава от ... www.scumdoctor.com/Bulgarian/nutrition/nutrient/.../index.ht...

НОВИНИ

Арсен в питейната вода в Димитровградско От Земята - позната и непозна... Откриха завишени норми на арсен в питейната вода в град Меричлери и с. Великан, общи на Димитровград. Издадена е заповед за ограничено ползване на водата. За нуждите на жителите на двете населени места ще бъде осигурена водоноски. ... Земята - позната... - http://avgit.blogspot.com/

Хлапета яли отровна супа цяла седмица в забавачка – Vnews новините ... От editor „Готвихме им с вода от чешмата и едва в петък разбрахме за арсена“, разказа Тодорова. Жената се питаше защо от ВиК-Димитровград са мълчали 24 часа за отровата, тъй като в четвъртък е станало ясно, че живителната течност е отровена . ... V News - http://vnews.bg/

Какво не знаем за чая? - Статии - Teenproblem.net Важно значение чаят да бъде ароматен и вкусен има водата, с която се приготвя. Най-подходяща е неваровитата вода. Истинският чай се поднася в порцеланови чаши, в краен случай - в каничка от йенско стъкло, но сипването му пластмасови ... TeenProblem.net - Статии - http://www.teenproblem.net/ Водата в бутилка – факти и истини / Здраве / Наука / Ekip News Водата е жизненоважен елемент, който напоследък се сервира в бутилка. В магазините марките бутилирана вода са безбройни. Всеки производител се... ekipnews.com/news/nauka/zdrave/vodata_v...i.../94111/ bTV - Война за вода Тагове: 13.12.10, 13 декември 2010, арендатор, вода, война за вода, карнобат, напрежение, община. 13.12.2010, 07:55. Видяна: 0. Коментари: 0 ... www.btv.bg/shows/tazi.../625865748-Voyna_za_voda.html